ОБЩИНА ГЪРМЕН - Център за насърчаване на трансграничните бизнес инициативи
BG2005/017–454.02.01–3-02

ТУРИСТИЧЕСКА МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩ. ГЪРМЕН

Проект “Активен обмен между българския и гръцкия бизнес за  ускорено икономическо развитие на община Гърмен”, BG2005/017 – 454.02.01 – 3

Този документ е разработен  с финансовата подкрепа на Европейския  съюз за нуждите на проект BG2005/017-454.02.01.01- 3. Изложените в него възгледи не отразяват официалната позиция на Европейската комисия.

Въведение

ТУРИСТИЧЕСКА МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ ЗА  РАЗВИТИЕ НА  С.ГЪРМЕН има за цел да даде публичност на основните приоритети за развитие на туризма в трансграничния регион , да предложи основните методи и начини за популяризиране на местния туристически потенциал, както и да обедини усилията на всички институции и организации, които работят за развитието на туризма в региона.

В разработването на стратегията са използвани набелязаните за развитие приоритетни области в община Гърмен в проведено „Изследване ресурсите на община Гърмен за генериране на доходи за местните общности от трансграничния регион Гърмен- Пиерион”. Идентифициране на ресурсите способни да генерират доходи за местната общественост е една от основните цели в изпълнението на проект “Активен обмен между българския и гръцкия бизнес за ускорено икономическо развитие на община Гърмен”, BG2005/017–454.02.01–3.

Туризмът се счита за един от важните сектори на българската икономика.

Страната ни разполага със забележителни природни и културно-исторически ресурси за развитие на селски, еко- и културен туризъм. Това българско наследство без съмнение предизвиква голям интерес у българските и чуждестранните туристи. В същото време повечето планински и селски райони нямат друга алтернатива за развитие освен този вид туризъм. Устойчивото развитие на този вид туризъм има възможността да съживи най-изостаналите части на страната ни и да ги превърне в достойно място за живот. През последните години сме свидетели на нарастващ брой туристи от Германия, Франция, Англия, Израел, Холандия, САЩ, Скандинавските страни и Япония. Бяха създадени редица агенции, семейни хотели, къщи за гости и спортни клубове, предоставящи услуги в тази сфера. Купуването на имоти в българските села и малки градчета е на път да се превърне в мода за гражданите на Европа. За съжаление успешното развитие на туризма и алтернативните му форми е сериозно застрашено от липсата на субсидии, от процесите на реституция и от старомодното управление. В този смисъл българската държава е на път да се превърне в основното препятствие за развитието на туризма. Истината е, че тя няма принос за наблюдавания ръст в туризма. Той е единствено успех на българския бизнес.

Неговият потенциал се доказва от приноса му към брутния вътрешен продукт, износа и валутните приходи, както и от създаването на работни места. Високата териториална концентрация обаче, в съчетание с еднообразието на продукта и пропуските в маркетинга на туристическите дестинации, намаляват шансовете досегашният темп на растеж да продължи в средносрочна и дългосрочна перспектива. Настоящата  тенденция на развитие крие значителни екологични, социални и икономически рискове за вече свръх развитите курорти.
Приоритетната ос е в съответствие със Стратегическите насоки на Общността за сближаване, където туризмът се счита за една от мерките за насърчаване на икономическия растеж, а опазването на историческото и културно наследство - като потенциал за развитие на туризма. Стратегическите насоки подчертават също ролята на туризма в развитието предимно на селските региони и необходимостта от интегриран подход към качеството, съсредоточен върху удовлетворяване на потребителите и основан върху икономическите, социалните и екологичните измерения на устойчивото развитие. 
Специфичната  цел на приоритета е повишаване на регионалния туристически потенциал за развитие и маркетинг на устойчиви и разнообразни, специфични за региона туристически продукти с висока добавена стойност, и увеличаване на приноса на сектора към устойчивото регионално развитие.

Специфичната цел  е увеличаване броя на посетителите и продължителността на техния престой, подобряване на сезонното и териториално разпределение на туризма в различните райони и територии, основано на интегрирано управление и маркетинг на дестинациите и използване на различни средства, техники и системи, осигуряващи ефективна туристическа информация и маркетинг.
 Дейности, свързани с развитието на продукти и маркетинг на дестинации от регионален обхват и въздействие на цялата територия на страната.

Маркетингът на територията (в случая на община Гърмен) представлява съставна част от по-общата регионална и общинска икономическа политика.
     На тази основа териториалният маркетинг се явява планомерно и системно изучаване на състоянието и тенденциите на развитие на дадената територия (община) с цел приемането на рационални решения за:
     1.Сегментиране и позициониране на пазарите
     2.Избор на целеви пазар.
     3.Разработка на маркетингова стратегия за излизане на пазари (вътрешни и международни)
     4. Разработка на маркетингов комплекс.

ЕЛЕМЕНТИ НА КОНСОЛИДИРАНАТА МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ :

1. Маркетинг на имиджа на територията (общината) - обхваща мероприятията по целенасочената дейност относно създаването и поддържането на позитивен имидж на общината
     2. Маркетинг на забележителностите на територията (общината) - допълнение към маркетинга на имиджа. Обхваща както естествените (природните) забележителности, така и историческото наследство, известни личности и обекти за културен отдих и спорт
     3. Маркетинг на инфраструктурата - стабилизиращ елемент на маркетинга на територията в дългосрочен план
     4. Маркетинг на персонала - обхваща мероприятията за работа с хората - жители на територията, обединенията и съюзите на гражданите, работата с обществеността.
     5. Реклама.

Визия на община Гърмен според териториален маркетинг:

►Атрактивно географско местоположение – от двете страни на границата между България и Гърция.

Богато съчетание на природни ресурси (съхранена природа и атрактивност на планинския пейзаж; наличие на защитени територии; подходящи условия за балнеолечение и профилактика; налични условия за ски-спорт във високопланинската част; няколко ловни стопанства)

Автентичност на региона, запазено културно-историческо наследство (исторически и архитектурно-етнографски обекти - селата Ковачевица, Долен, Делчево; църкви; съхранени бит, традиции и занаяти; автентични местни празници и обичаи).

Разнообразни като капацитет и вид средства за подслон – уютни, автентични и с индивидуализирано обслужване къщи и големи хотели с подобрени стандарти на обслужване

Инвестиции за подобряване качеството на съществуващата база и строителство, отговарящо на по-високи стандарти

Наличие на туристически атракции и възможности за развлечения

Основни цели и приоритети на развитие идентифицирани в

„ИЗСЛЕДВАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ОБЩИНА ГЪРМЕН ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ДОХОДИ ЗА МЕСТНИТЕ ОБЩНОСТИ ОТ ТРАНСГРАНИЧНИЯ РЕГИОН ГЪРМЕН – ПИЕРИОН”

Туризмът заедно със земеделието и развитието на малките и средни предприятия ще определят външните връзки на общината. Така социално-икономическият напредък на общинската икономика и благосъстоянието на местното население ще се реализират на основа на комплексното развитие на подходящите за територията на общината:

·         туризъм и поддържащи туризма услуги;

·         селско и горско стопанство, които ще съчетават подобряване на ефективността на традиционни за общината (отглеждане на тютюн и картофи) с иновационни производства в областта на биологичното земеделие, като отглеждане на екологично чисти плодове и зеленчуци и на нетрадиционни за общината култури и продукти/ лавандула, пчелен мед/

·         запазване (недопускане на поголовно изсичане) на горите;

·         затваряне на цикъла на производство на няколко основни за общината продукта, в които да има видове екологично чисти храни;

·         запазване на чиста и здравословна среда.

·         за опазване на природната среда от замърсяване трябва решително да се преустанови практиката на незаконното изхвърляне на отпадъците на произволни места, край пътища, в дерета, върху земеделски и горски земи, край строителни и промишлени площадки, населените места иместа за отдих и туризъм. подобряване на  екологичните, социалните и физическите условия на живот в населените места, за да се повиши качеството на живот и да се предотвратят заболяванията.

Препоръки към развитие на туризма в общината:

·                     осигуряване на информационното обслужване на туристите, с активната помощ на информационния туристически център.

·                     Развитие на планинския туризъм

·                     Развитие на балнео и СПА туризма

·                     Развитие на алтернативния туризъм

·                     Стимулиране на частната инициатива в туризма – създаването на семейни или малки хотели в границите на населените места

·                     Модернизация на съществуващата туристическа база

·                     Разнообразяване на туристическото предлагане и подобряване качеството на услугите

·                     Развитие и реклама на местни традиции и занаяти

·                     Подобряване на състоянието на между селищната и уличната мрежа, парковете, речните корита и зелените площи.

Мерки в областта на икономическото развитие и инфраструктурата 

·                     Привличане на чужди и местни инвестиции;

·                     Стимулиране на малкия и среден бизнес;

·                     Рационално използване на ресурсите;

·                     Подпомагане на селскостопанските производители;

·                     Преструктуриране и приватизиране на общинската собственост;

·                     Развитие на частно – общественото партньорство;

·                     Защита на проекти и участие в програми на международни финансови инвестиции

·                     Развитие на екологично чисти производства на храни

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НОВИ ПАЗАРНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА АЛТЕРНАТИВЕН ТУРИЗЪМ В ЮГОЗАПАДЕН регион – С.ГЪРМЕН

Настоящата стратегия е насочена към реализирането на потенциала на Югозападния трансграничен регион за развитие на специализиран туризъм за наблюдение на дивата природа, балнеотуризма, Wellness & SPA туризма, еко, селския и ловния туризъм. За да се постигне това, е необходимо да се работи в две насоки – от една страна, да се намерят алтернативи, за да се противодейства на конкуренцията на другите европейски страни, чрез привличането на повече чуждестранни туристи за специализирани обиколки, а от друга страна – да се привлече вниманието на българския пазар в сферата на алтернативния туризъм. Това ще допринесе в значителна степен за подпомагане на инициативите за съхранение на биологичното разнообразие в района, от страна на заинтересованите страни – не само ловните стопанства и други ловни и горски структури, но също и общини и местни общности, туристически компании, работещи в този регион, дружества - включително собственици на хотели и ресторанти, гостилници, занаятчии, производители на екологични продукти и др. Обръщането на вниманието към местния (български) пазар е продиктувано факта, че броят на чуждестранните туристи, посещаващи България за  алтернативен туризъм никога не е бил и не се очаква да стане толкова голям, че сам по себе си да създаде постоянен туристически поток.

Мисия на проекта

1.             Стремеж към устойчиво развитие и повишаване качеството на туристическия продукт и инфраструктура и активно подпомагаме всяка инициатива в тази област.

2.             Югозападен регион да стане значима и интригуваща дестинация за алтернативен туризъм, като се обърне особено внимание на човешките й ресурси и природа.

3.             Насърчаване развитието на трансграничните партньорства, за да направим България заедно по-добро място за живот и бизнес.

Цели на проекта

1. Засилване ролята  на туристически информационен център (ТИЦ) за координиране и подпомагане на трансграничните организации, фирми и сдружения, привлечени по настоящия проект и защита на техните интереси на национално, регионално и местно равнище.

2. Опазване и устойчиво използване на българското природно, културно и историческо наследство;

3. Създаване на информираност и утвърждаване на алтернативните видове туризъм в Югозападен район, като средство за подобряване на заетостта и устойчивото развитие в региона;

4. Издигане на нивото на професионална квалификация в сферата на алтернативния туризъм като цяло.

5. Утвърждаване на Югозападен район като европейски значима дестинация за алтернативен туризъм.

Дейности на ТИЦ за осъществяване на стратегията за създаване на нови пазарни възможности в Югозападен трансграничен регион

1. Координира интересите и действията и активизира инициативата на органи, организации и фирми, свързани с развитието на алтернативните видове туризъм - туроператори, хотелиери, ресторантьори, културни институции, ловни стопанства, транспортни фирми и пр.

2. Осигурява еднопосочност и съгласуваност при формирането и реализацията на туристическия продукт на съответните видове алтернативен туризъм-

3. Осигурява ефективно взаимодействие за финансиране, реализация, реклама и развитие на алтернативните видове туризъм.

4. Осигурява правно, консултантско и техническо подпомагане на участниците по проекта.

5. Осъществява връзка с държавните органи, отговорни за туризма, културните институции, ловните стопанства и представлява членовете си пред тях.

6. Прави проучвания и анализи, извършва експертни оценки и разработва становища, стратегии и проекти, кандидатстващи за национално и международно финансиране;

7. Разработва проекти, становища и препоръки в областта на законодателството;

8. Усъвършенства и постоянно актуализира своя интернет сайт за представяне на продуктите на участниците в проекта.

9. Координира с другите международни и национални туристически сдружения провеждането на съвместни инициативи и участия.

10. Организира участия в международни и национални срещи и изложения, с цел популяризиране на проекта.

11. Посредничи за доброволното решаване на спорове, в които има привлечена страна по проекта, както и за недопускане на нелоялна конкуренция.

12. Съдейства за защита на интересите на потребителите на туристически услуги и продукти, които се дефинират като алтернативен туризъм.

13. Координира съвместни инициативи с финансови, застрахователни и пенсионни фондове.

За постигане на своите цели туристическият информационен център извършва и допълнителна стопанска дейност, която трябва да бъде свързана с основните цели на проекта:

1. Извършва консултантска, маркетингова и издателска дейност.

2. Организира курсове за обучение и професионална квалификация.

3. Организира участия в международни и национални срещи и изложения.

МАРКЕТИНГ И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ

При популяризиране и рекламиране на екскурзиите и обиколките в югозападен трансграничен регион и по-специално на специализираните такива в ловните и горските стопанства, ударението трябва да бъде поставено върху екзотичната, добре съхранена и прекрасна природа, върху българската и местната национална кухня и вина, върху автентичната култура и многообразен бит на жителите в региона, включително върху местните занаяти, фолклор и пр., на които туристите могат да се насладят и да изследват.

Ако е възможно, трябва да бъдат организирани екскурзии за журналисти и туроператори, които се интересуват от алтернативен туризъм. Тази инициатива би допринесли в голяма степен за популяризирането на туристическите продукти в региона и на дестинацията като цяло;

Трябва да бъдат монтирани крайпътни информационни табла с ясен текст;

Трябва да се поддържа тясно сътрудничество със съществуващите местни и регионални туристически информационни центрове и да се подпомогне изграждането на нови структури в населените места;

Развитие на сътрудничеството с туристически комплекси, хотели, ресторанти и културни институции, в сферата на взаимното рекламиране;

Използване на пълния капацитет на интернет – изграждане на собствени уеб страници, ликове към сайтове на организации и институции (NFB, BHFU, неправителствени организации), интернет портали, регистрация в специализирани туристически сайтове, и др.

Участие в регионални, национални и международни панаири – пряко или чрез предоставяне на информационни материали на Националната Агенция по Туризма;

Като се има предвид факта, че защитените територии привличат най-голям брой еко туристи и природолюбителски, отварянето за посещения на два национални парка може да направи региона по-атрактивен за еко туристическия пазар и сам по себе си да рекламира региона като дестинация.

Печатните материали не е необходимо да бъдат прекалено “лъскави” – цветни листовки или малки брошури са достатъчни, което не е и много скъпо.

В заключение, потенциала на Югозападния транграничен регион за развитие на нови пазарни възможности, трябва да бъде използван много внимателно и разумно. Съхранението на културно-историческото, археологическото наследство и природните ресурси трябва да бъде приоритет.

Трябва да има схеми за управление на туристическия поток и норми, които да се прилагат при всеки конкретен случай. За тази цел се препоръчва да се използват методите и опитът, натрупан при изработването и прилагането на планове за управление на защитените територии с различен статут в България.

Геогравска характеристика

Община Гърмен е разположена в югоизточната част на област Благоевград върху площ от 388,5 кв. км. Граничи с общините Сатовча, Банско, Хаджидимово, Гоце Делчев и Велинград.

Общината е съставена от 16 населени места – общинския център с. Гърмен (1800 души), 6 големи села – Дебрен, Долно Дряново, Дъбница, Горно Дряново, Огняново  и Рибново (с население над 1000души), 9 средноголеми села (с население между 200 и 1000 души): Балдево, Крушево, Ореше, Осиково, Скребатно, Хвостяне. Малките села в общината (с население под 200 души) са Ковачевица, Крушево, Лещен, Марчево. На територията на общината няма обезлюдени села.

Територията на общината обхваща част от рида Дъбраш в Западните Родопи, и част от Гоцеделчевското поле. Релефът е предимно планински и полупланински, който преминава в хълмист в югозападната част на общината. Средната надморска височина е 1164 м., а вертикалното разчленение 270 м. Най-висока точка  връх Беслет – 1938 м, а най-ниската – река Места – 500 м.

Община Гърмен се намира на границата на умереноконтиненталния и преходно средиземноморския климатичен пояс.

Климатичният район по поречието на река Места се намира под средиземноморско влияние. Средната годишна температура за ниските части на района е 11° С, а за високите части – 8,5° С. Валежите са между 620 и 780 мм, от които около 28% от валежните суми падат през зимата. Въпреки че е с ясно изразен характер зимата е по-мека от средното за страната. Лятото е топло, слънчево и сухо за ниските надморски височини и умерено топло  в по-високите части на района. Средната юлска температура в по-ниската част е 21,5° С, а за високите части – 18,5° С. Характерни за летния сезон са засушаванията, в резултат на които сумата на валежите флуктуира в  широки граници  от 13 до 155 mm.

Планинският климатичен район обхваща по-голямата част от общината и неговото влияние се определя от надморската височина и релефа на терена. Въпреки това, и в най-студения месец  от годината (януари) в най-ниските части на терена средномесечната температура е сравнително висока – минус 2° С. Пролетта в планинския климатичен район настъпва със закъснение в сравнение с  низините. Лятото в тези зони е относително по-хладно, със средна месечна температура през месец юли 18° С, а за високите части – 10,5° С. Съответно в тези зони е по-ниска и средната абсолютна максимална температура, която за ниската част е 32° С, а за високата – 23° С. За разлика от пролетта, есента е по-суха и с повече безоблачни дни. До периода 28 октомври – 13 ноември средната денонощна температура се задържа устойчиво на 5° С, а от 20 август до 10 октомври – над 10° С. Сумата на валежите през този сезон е от 180 до 280 мм.

Най-разпространени са канелените почви и кафявите планински почви, а по поречията на р. Места има алувиално-ливадни почви.

Алувиално-ливадни почви се характеризират със средно мощен хумусен слой и добро почвено плодородие. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури. Канелените и планинските горски  почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. За развитието на ерозия допринасят и относително голямото вертикално разчленение на релефа и обезлесяването на значителни участъци от горите. Почвената ерозия оказва неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство, като решение на проблема е провеждането на регулярни мероприятия по залесяване.

Водните ресурси на общината се формират от р. Места, р. Канина, р. Вищерица, р. Върбица. Реките и техните притоци имат снежно-дъждовен режим на подхранване, максимално пролетно пълноводие (април-май), като голяма част от тях въпреки променливия дебит са с постоянен воден отток.

По поречието на р. Канина, в землището на с. Огняново се намират 17 топли минерални извора. Температурата на водата обикновено варира от 39 до 430С. Общият дебит на находището е около 23 l/s. Почти всички извори са с аналогичен химичен състав - хидрокарбонатно - сулфатни, калциево - натриеви с минерализация от 0.23 до 0.28 g